Самота...
Ледено студени сме -
птици без души и без криле,
във чувствено затъмнение
са оплетените страсти на едно сърце.
Събуждаме се със целувката на утрото -
вяла, отчуждаваща, еднообразна,
не се познаваме, не се обичаме,
а спомените ни се гонят по тавана.
Мълчат стените. И прозорецът мълчи -
сутрешната ти усмивка е във огледалото,
а преди час напусна нашите мечти...
останах със бутилка самота във стаята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
