9 окт. 2009 г., 17:46

Самота... 

  Поэзия » Любовная
820 0 8

Ледено студени сме -

птици без души и без криле,

във чувствено затъмнение

са оплетените страсти на едно сърце.

 

Събуждаме се със целувката на утрото -

вяла, отчуждаваща, еднообразна,

не се познаваме, не се обичаме,

а спомените ни се гонят по тавана.

 

Мълчат стените. И прозорецът мълчи -

сутрешната ти усмивка е във огледалото,

а преди час напусна нашите мечти...

останах със бутилка самота във стаята.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??