Ледено студени сме -
птици без души и без криле,
във чувствено затъмнение
са оплетените страсти на едно сърце.
Събуждаме се със целувката на утрото -
вяла, отчуждаваща, еднообразна,
не се познаваме, не се обичаме,
а спомените ни се гонят по тавана.
Мълчат стените. И прозорецът мълчи -
сутрешната ти усмивка е във огледалото,
а преди час напусна нашите мечти...
останах със бутилка самота във стаята.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
