30 mar 2005, 22:43

Самота

  Poesía
1.4K 0 0

Самотата ме убива,

самотата ме затрива,

самотата ме запраща в ъгъла
на вечно тъмния килер.

Самотата ме пронизва

с острието на вечната тъма.

Усмивката е бленувана,

а лъчите са мираж.

Радостта е само спомен сив,

а тишината мечтае за пронизващ вик.

Един мечтател стои в ъгъла на света

и се моли да бъде забелязан

и разбран.

Един приятел на луната и звездите,

който жадува да се запознае със слънцето

и да усети топлещите му лъчи.

А самотата дебне в душата

и бавно я оплита в мрежите си.

Тя вещае:

пресъхнали реки,

изпепелени долини,

изсъхнали цветя,

гръмотевици в небето,

лава в сърцето,

безсънни нощи

и безлични дни.

Един вечно тъжен спомен,

потънал в мрак.

Кошмар без край!

А къде е раят?!

Раят е мираж!

Копнеж по несъществуващото.

Адът е на власт!

Адът е във нас.

А дяволът е самотата.

Цял живот – един безсмислен монолог

за по–добър ЖИВОТ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...