30 mar 2005, 22:43

Самота

  Poesía
1.4K 0 0

Самотата ме убива,

самотата ме затрива,

самотата ме запраща в ъгъла
на вечно тъмния килер.

Самотата ме пронизва

с острието на вечната тъма.

Усмивката е бленувана,

а лъчите са мираж.

Радостта е само спомен сив,

а тишината мечтае за пронизващ вик.

Един мечтател стои в ъгъла на света

и се моли да бъде забелязан

и разбран.

Един приятел на луната и звездите,

който жадува да се запознае със слънцето

и да усети топлещите му лъчи.

А самотата дебне в душата

и бавно я оплита в мрежите си.

Тя вещае:

пресъхнали реки,

изпепелени долини,

изсъхнали цветя,

гръмотевици в небето,

лава в сърцето,

безсънни нощи

и безлични дни.

Един вечно тъжен спомен,

потънал в мрак.

Кошмар без край!

А къде е раят?!

Раят е мираж!

Копнеж по несъществуващото.

Адът е на власт!

Адът е във нас.

А дяволът е самотата.

Цял живот – един безсмислен монолог

за по–добър ЖИВОТ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...