Самотата ме убива,
самотата ме затрива,
самотата ме запраща в ъгъла
на вечно тъмния килер.
Самотата ме пронизва
с острието на вечната тъма.
Усмивката е бленувана,
а лъчите са мираж.
Радостта е само спомен сив,
а тишината мечтае за пронизващ вик.
Един мечтател стои в ъгъла на света
и се моли да бъде забелязан
и разбран.
Един приятел на луната и звездите,
който жадува да се запознае със слънцето
и да усети топлещите му лъчи.
А самотата дебне в душата
и бавно я оплита в мрежите си.
Тя вещае:
пресъхнали реки,
изпепелени долини,
изсъхнали цветя,
гръмотевици в небето,
лава в сърцето,
безсънни нощи
и безлични дни.
Един вечно тъжен спомен,
потънал в мрак.
Кошмар без край!
А къде е раят?!
Раят е мираж!
Копнеж по несъществуващото.
Адът е на власт!
Адът е във нас.
А дяволът е самотата.
Цял живот – един безсмислен монолог
за по–добър ЖИВОТ!!!
© ики Todos los derechos reservados