Самотата ме убива,

самотата ме затрива,

самотата ме запраща в ъгъла
на вечно тъмния килер.

Самотата ме пронизва

с острието на вечната тъма.

Усмивката е бленувана,

а лъчите са мираж.

Радостта е само спомен сив,

а тишината мечтае за пронизващ вик.

Един мечтател стои в ъгъла на света

и се моли да бъде забелязан

и разбран.

Един приятел на луната и звездите,

който жадува да се запознае със слънцето

и да усети топлещите му лъчи.

А самотата дебне в душата

и бавно я оплита в мрежите си.

Тя вещае:

пресъхнали реки,

изпепелени долини,

изсъхнали цветя,

гръмотевици в небето,

лава в сърцето,

безсънни нощи

и безлични дни.

Един вечно тъжен спомен,

потънал в мрак.

Кошмар без край!

А къде е раят?!

Раят е мираж!

Копнеж по несъществуващото.

Адът е на власт!

Адът е във нас.

А дяволът е самотата.

Цял живот – един безсмислен монолог

за по–добър ЖИВОТ!!!