30.03.2005 г., 22:43 ч.
Самота
1231
0
0
Самотата ме убива,
самотата ме затрива,
самотата ме запраща в ъгъла
на вечно тъмния килер.
Самотата ме пронизва
с острието на вечната тъма.
Усмивката е бленувана,
а лъчите са мираж.
Радостта е само спомен сив,
а тишината мечтае за пронизващ вик.
Един мечтател стои в ъгъла на света
и се моли да бъде забелязан ...
самотата ме затрива,
самотата ме запраща в ъгъла
на вечно тъмния килер.
Самотата ме пронизва
с острието на вечната тъма.
Усмивката е бленувана,
а лъчите са мираж.
Радостта е само спомен сив,
а тишината мечтае за пронизващ вик.
Един мечтател стои в ъгъла на света
и се моли да бъде забелязан ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© ики Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
