На стола - трон,
царствено самотна,
красивата ми дреха
метната е.
С горещи длани докосвам
празното легло.
Ръцете ми отдавна
не галят,
не прегръщат.
Устните ми не целуват.
СтЕна. Викам.
Раздирам тишината.
Няма да ме чуе никой. . .
От нямото легло,
няма скръб, сълзИ. . .
Притихвам самотно смирена.
© Дима Todos los derechos reservados