Jan 16, 2008, 8:52 AM

Самота 

  Poetry » White poetry
641 0 2

На стола - трон,

царствено самотна,

красивата ми дреха

метната е.

С горещи длани докосвам

празното легло.

Ръцете ми отдавна

не галят,

не прегръщат.

Устните ми не целуват.

СтЕна. Викам.

Раздирам тишината.

Няма да ме чуе никой. . .

От нямото легло,

няма скръб, сълзИ. . .

Притихвам самотно смирена.

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??