На стола - трон,
царствено самотна,
красивата ми дреха
метната е.
С горещи длани докосвам
празното легло.
Ръцете ми отдавна
не галят,
не прегръщат.
Устните ми не целуват.
СтЕна. Викам.
Раздирам тишината.
Няма да ме чуе никой. . .
От нямото легло,
няма скръб, сълзИ. . .
Притихвам самотно смирена.
© Дима All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
