16.01.2008 г., 8:52 ч.

Самота 

  Поезия » Бели стихове
581 0 2

На стола - трон,

царствено самотна,

красивата ми дреха

метната е.

С горещи длани докосвам

празното легло.

Ръцете ми отдавна

не галят,

не прегръщат.

Устните ми не целуват.

СтЕна. Викам.

Раздирам тишината.

Няма да ме чуе никой. . .

От нямото легло,

няма скръб, сълзИ. . .

Притихвам самотно смирена.

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??