22 ene 2009, 9:33

Самота 

  Poesía
471 0 4
Във пустотата на отминали епохи
оглежда се забравеният свят, 
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.

Добро и зло в едно се сливат 
в ефирно мрачен пасианс
и чувства ясни се укриват, 
покриват някой застарял романс.

Реалното залято е със черна лава,
покрито от воала на нощта 
и свети тъжно някой закъсняла слава,
угасвайки съвсем до сутринта.

Историята тука скрита е 
от здрав, но глупав исполин
при нея също бъдещето покрито е
във неговия прашен, тъжен скрин.

И тръгнал тъжно по света,
човекът болка все намира,
живеейки във страшна тишина,
разсейвана от шепота на лира. 

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления! Изключително чувствено, вложил си много емоция, като че ли...стиховете са наистина невероятни! Продължавай да твориш и нека успехите бъдат твои спътници винаги!
  • www.vbox7.com/play:acacf8d2
    Аз съм на тази вълна, обесняваща това, което ти се губи.
  • Поздравления!
    Макар че и аз като Смеш...
    Дерзай!
  • ритъмът ... мисля че го виждаш ...

    иначе ми хареса ... малко ми поизбяга смисъла ... но определено харесах ...
Propuestas
: ??:??