22.01.2009 г., 9:33

Самота

785 0 4
Във пустотата на отминали епохи
оглежда се забравеният свят, 
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.

Добро и зло в едно се сливат 
в ефирно мрачен пасианс
и чувства ясни се укриват, 
покриват някой застарял романс.

Реалното залято е със черна лава,
покрито от воала на нощта 
и свети тъжно някой закъсняла слава,
угасвайки съвсем до сутринта.

Историята тука скрита е 
от здрав, но глупав исполин
при нея също бъдещето покрито е
във неговия прашен, тъжен скрин.

И тръгнал тъжно по света,
човекът болка все намира,
живеейки във страшна тишина,
разсейвана от шепота на лира. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христофор Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Изключително чувствено, вложил си много емоция, като че ли...стиховете са наистина невероятни! Продължавай да твориш и нека успехите бъдат твои спътници винаги!
  • www.vbox7.com/play:acacf8d2
    Аз съм на тази вълна, обесняваща това, което ти се губи.
  • Поздравления!
    Макар че и аз като Смеш...
    Дерзай!
  • ритъмът ... мисля че го виждаш ...

    иначе ми хареса ... малко ми поизбяга смисъла ... но определено харесах ...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...