Самота
Във пустотата на отминали епохи
оглежда се забравеният свят,
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.
Добро и зло в едно се сливат
в ефирно мрачен пасианс
и чувства ясни се укриват,
покриват някой застарял романс.
Реалното залято е със черна лава,
покрито от воала на нощта
и свети тъжно някой закъсняла слава,
угасвайки съвсем до сутринта.
Историята тука скрита е
от здрав, но глупав исполин
при нея също бъдещето покрито е
във неговия прашен, тъжен скрин.
И тръгнал тъжно по света,
човекът болка все намира,
живеейки във страшна тишина,
разсейвана от шепота на лира.
оглежда се забравеният свят,
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.
Добро и зло в едно се сливат
в ефирно мрачен пасианс
и чувства ясни се укриват,
покриват някой застарял романс.
Реалното залято е със черна лава,
покрито от воала на нощта
и свети тъжно някой закъсняла слава,
угасвайки съвсем до сутринта.
Историята тука скрита е
от здрав, но глупав исполин
при нея също бъдещето покрито е
във неговия прашен, тъжен скрин.
И тръгнал тъжно по света,
човекът болка все намира,
живеейки във страшна тишина,
разсейвана от шепота на лира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
