Самота
Във пустотата на отминали епохи
оглежда се забравеният свят,
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.
Добро и зло в едно се сливат
в ефирно мрачен пасианс
и чувства ясни се укриват,
покриват някой застарял романс.
Реалното залято е със черна лава,
покрито от воала на нощта
и свети тъжно някой закъсняла слава,
угасвайки съвсем до сутринта.
Историята тука скрита е
от здрав, но глупав исполин
при нея също бъдещето покрито е
във неговия прашен, тъжен скрин.
И тръгнал тъжно по света,
човекът болка все намира,
живеейки във страшна тишина,
разсейвана от шепота на лира.
оглежда се забравеният свят,
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.
Добро и зло в едно се сливат
в ефирно мрачен пасианс
и чувства ясни се укриват,
покриват някой застарял романс.
Реалното залято е със черна лава,
покрито от воала на нощта
и свети тъжно някой закъсняла слава,
угасвайки съвсем до сутринта.
Историята тука скрита е
от здрав, но глупав исполин
при нея също бъдещето покрито е
във неговия прашен, тъжен скрин.
И тръгнал тъжно по света,
човекът болка все намира,
живеейки във страшна тишина,
разсейвана от шепота на лира.
© Христофор Тодоров All rights reserved.
