eva_32 (Ева Корназова)
110 774
16 jun 2009, 0:08

Самота 

  Poesía
912 0 10

 

 

На чертата на сините залези

аз отново изгубих съня

в самота. Спрях дори и цигарите –

не намирам утеха в дима.

 

Тишината, прогонила думите,

заклеймила смеха като грях

ме довежда до сляпо безумие...

и превръща душата ми в прах.

 

Ти ме гледаш, завързал ръцете си

с тежки мисли. Поел своя път,

и ми шепнеш... Всъщност, шепнеш на себе си,

че ще бъдем едно - там, отвъд.

 

Може би ще ти кажа – отивай си.

Аз не искам любов през стъкло.

Искам всичко във всеки от дните си –

днес да бъдем със тебе едно.

 

И не знам този брод ще премина ли,

или друг да потърся... Нали

ти си смелият мъж от мечтите ми...

Но защо съм сама със... мечти?

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тихо, деликатно и грациозно тъгуваш ти. Стихът ти не крещи - нашепва. Изляла си го великолепен - кротък и тъжен.
  • Ще си отида, както съм дошъл
    и залезите сини ще задраскам,
    в които самовлюбен или зъл
    съм просил за една-едничка ласка...

    Ще бъде тихо...като че след взрив.
    Очите ти ще ме изваят в мрака:
    тревожен, но и невъзможно жив,
    готов дори отвъд да те дочакам...
  • С копнеж по пълнота,цялостност...Самотата е като змийска отрова ,пълзяща по вените...
  • Отново хубав стих!Хареса ми много!Поздрав!
  • вълнуващо
  • Много силно въздействие!Страхотен стих!
  • Най-страшно е да останеш без мечти!Те коват бъдещето.
    Съдбата си чрез вяра и мечта
    сами изграждаме и можем
    да преоткриваме чрез тях света
    с мечтите всичко е възможно.
  • Страшно хубаво!
  • Много силно, вълнуващо, въздействащо. Отговорът е вътре в теб. Отключи си сърцето и той ще изригне!
    Поздрави!
  • Оловно-тежки въпроси... а си изваяла прекрасен стих... от късчета непрестъпила Вечност...!
Propuestas
: ??:??