Самота
На чертата на сините залези
аз отново изгубих съня
в самота. Спрях дори и цигарите –
не намирам утеха в дима.
Тишината, прогонила думите,
заклеймила смеха като грях
ме довежда до сляпо безумие...
и превръща душата ми в прах.
Ти ме гледаш, завързал ръцете си
с тежки мисли. Поел своя път,
и ми шепнеш... Всъщност, шепнеш на себе си,
че ще бъдем едно - там, отвъд.
Може би ще ти кажа – отивай си.
Аз не искам любов през стъкло.
Искам всичко във всеки от дните си –
днес да бъдем със тебе едно.
И не знам този брод ще премина ли,
или друг да потърся... Нали
ти си смелият мъж от мечтите ми...
Но защо съм сама със... мечти?
© Ева Корназова All rights reserved.
