Самота
На чертата на сините залези
аз отново изгубих съня
в самота. Спрях дори и цигарите –
не намирам утеха в дима.
Тишината, прогонила думите,
заклеймила смеха като грях
ме довежда до сляпо безумие...
и превръща душата ми в прах.
Ти ме гледаш, завързал ръцете си
с тежки мисли. Поел своя път,
и ми шепнеш... Всъщност, шепнеш на себе си,
че ще бъдем едно - там, отвъд.
Може би ще ти кажа – отивай си.
Аз не искам любов през стъкло.
Искам всичко във всеки от дните си –
днес да бъдем със тебе едно.
И не знам този брод ще премина ли,
или друг да потърся... Нали
ти си смелият мъж от мечтите ми...
Но защо съм сама със... мечти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени