5 jun 2008, 20:17

Самота

Poesía » Otra

1.1K 0 0

Самота

Студено бе навън и слънце нямаше вече,
дали мечтите залязоха или литнаха далече?
Гледах през прозореца с насълзени очи -
исках да изляза, дъждът върху мен да вали,
може би сълзите щеше да заличи...
Исках да се слея със сенките дори,
да стана невидима за чуждите очи...
Но какво има значение -
остана само сивото ежедневие,
угасна последната надежда в мен -
да избягам някога от този плен.
Няма мечти, няма надежда
и слънцето даже избяга, изглежда.
Остава рана, която боли
и очи, в които безспирно вали.

3.06.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0