Самота

Студено бе навън и слънце нямаше вече,
дали мечтите залязоха или литнаха далече?
Гледах през прозореца с насълзени очи -
исках да изляза, дъждът върху мен да вали,
може би сълзите щеше да заличи...
Исках да се слея със сенките дори,
да стана невидима за чуждите очи...
Но какво има значение -
остана само сивото ежедневие,
угасна последната надежда в мен -
да избягам някога от този плен.
Няма мечти, няма надежда
и слънцето даже избяга, изглежда.
Остава рана, която боли
и очи, в които безспирно вали.

3.06.08