5 июн. 2008 г., 20:17

Самота

Поэзия » Другая

1.1K 0 0

Самота

Студено бе навън и слънце нямаше вече,
дали мечтите залязоха или литнаха далече?
Гледах през прозореца с насълзени очи -
исках да изляза, дъждът върху мен да вали,
може би сълзите щеше да заличи...
Исках да се слея със сенките дори,
да стана невидима за чуждите очи...
Но какво има значение -
остана само сивото ежедневие,
угасна последната надежда в мен -
да избягам някога от този плен.
Няма мечти, няма надежда
и слънцето даже избяга, изглежда.
Остава рана, която боли
и очи, в които безспирно вали.

3.06.08

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0