2 nov 2007, 15:01

Самота...

  Poesía » Otra
821 0 6

Между две дървета във една гора,

вирее самота!

Щом погледнеш ли я в очите,

в теб трепва нещо в гърдите!

Видиш ли я през пролетта,

забравяш за всичката суета!

А през лятото е толкова красива,

като някаква самодива!!!

Дойде ли есента, става жълта,

красива!!!

През зимата е снежно бяла,

обвита в красота и любов…

Сега стоя пред нея,

и без думи й говоря…

А тя ме слуша в захлас,

и моли ме със тихия си глас...

да я последвам

в далечината…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре си изразила това чуство,което е само по себе си някак поучително.....
  • Хареса ми, браво!!!
  • Да пишеш поезия не значи,че трябва да робуваш на някакви правила.Поезията изразява душевното състояние на човека в даден момент.Не се отказвай да пишеш!Ако някой ти каже,че не можеш или че не го правиш правилно,не го слушай,защото той може би не те разбира!Поздрави от мен!
  • Това не е поезия...а редене на думи без особена цел.
  • Прекрсно.Поздрави.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...