Самота...
Между две дървета във една гора,
вирее самота!
Щом погледнеш ли я в очите,
в теб трепва нещо в гърдите!
Видиш ли я през пролетта,
забравяш за всичката суета!
А през лятото е толкова красива,
като някаква самодива!!!
Дойде ли есента, става жълта,
красива!!!
През зимата е снежно бяла,
обвита в красота и любов…
Сега стоя пред нея,
и без думи й говоря…
А тя ме слуша в захлас,
и моли ме със тихия си глас...
да я последвам
в далечината…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
