Самота...
Между две дървета във една гора,
вирее самота!
Щом погледнеш ли я в очите,
в теб трепва нещо в гърдите!
Видиш ли я през пролетта,
забравяш за всичката суета!
А през лятото е толкова красива,
като някаква самодива!!!
Дойде ли есента, става жълта,
красива!!!
През зимата е снежно бяла,
обвита в красота и любов…
Сега стоя пред нея,
и без думи й говоря…
А тя ме слуша в захлас,
и моли ме със тихия си глас...
да я последвам
в далечината…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
