2 нояб. 2007 г., 15:01

Самота... 

  Поэзия » Другая
626 0 6

Между две дървета във една гора,

вирее самота!

Щом погледнеш ли я в очите,

в теб трепва нещо в гърдите!

Видиш ли я през пролетта,

забравяш за всичката суета!

А през лятото е толкова красива,

като някаква самодива!!!

Дойде ли есента, става жълта,

красива!!!

През зимата е снежно бяла,

обвита в красота и любов…

Сега стоя пред нея,

и без думи й говоря…

А тя ме слуша в захлас,

и моли ме със тихия си глас...

да я последвам

в далечината…

© Усмивка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добре си изразила това чуство,което е само по себе си някак поучително.....
  • Хареса ми, браво!!!
  • Да пишеш поезия не значи,че трябва да робуваш на някакви правила.Поезията изразява душевното състояние на човека в даден момент.Не се отказвай да пишеш!Ако някой ти каже,че не можеш или че не го правиш правилно,не го слушай,защото той може би не те разбира!Поздрави от мен!
  • Това не е поезия...а редене на думи без особена цел.
  • Прекрсно.Поздрави.
  • Приказно е.С усмивка.
    Много обич за теб.
Предложения
: ??:??