Самота

21 mar 2008, 22:12

Poesía » Filosófica

739 0 1

Вървях си аз по път неравен,

видях червена роза, хвърлена в прахта!

Учудих се защо ли такава красота е оставена така!?!

Наведох се и още щом докоснах нежното стъбло,

усетих капещата кръв, бодлите нараняваха жестоко моята плът.

Изпуснах я и розата остана пак сама, в прахта, изцапана с кръвта!

И в този миг на тишина за пръв път разбрах какво значи самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.