"Самота"

Сам с моята съдба и стая празна,

забравен от приятели, забравен от любов.

Седя в ъгъла тихо там в тишината,

борещ се за глътка дъх, да остана жив.

Самотата... ох, тази моя самота -

бавно ме убива, не ми дава мира.

След време това ще е само празнота,

не лекувана лесно рана в моята душа.

Чувствам се безсилен, някак привлечен -

в тази моя празна на обич стая.

Продължавам тайно да се моля, да съм спасен -

а до тогава какво ми е - аз си зная.

Когато съм навън, всичко там е мрачно -

мрачно, дори навън да е хубав слънчев ден.

Не знам защо и се чувствам някак тъжно,

някак излъган - в плен на нещо да съм обречен.

Знам, не трябва мой приятел да е самотата,

нито страхът, нито нощта и мракът.

Но, не виждам изход, не съществува любовта

и знам, че не трябва да мисля така.

Казват, че всичко навън е толкова хубаво -

всичко това съм го слушал от всеки човек.

Но чувствам друго и мисля дрезгаво -

как за мойте болки да намеря лек.

Сам съм, самотата оставя своя отпечатък -

дали ще реализирам това, що в мен е скрито.

Животът ще ми даде ли сили да продължа нататък,

или скоро ще ме постави под свое иго.

06 май 2003 год. 

Можете да видите клипа към текста на този адрес: http://vbox7.com/play:867f50c8