25 нояб. 2009 г., 10:30

Самота

1K 0 0

"Самота"

 

Сам с моята съдба и стая празна,

забравен от приятели, забравен от любов.

Седя в ъгъла тихо там в тишината,

борещ се за глътка дъх, да остана жив.

 

Самотата... ох, тази моя самота -

бавно ме убива, не ми дава мира.

След време това ще е само празнота,

не лекувана лесно рана в моята душа.

 

Чувствам се безсилен, някак привлечен -

в тази моя празна на обич стая.

Продължавам тайно да се моля, да съм спасен -

а до тогава какво ми е - аз си зная.

 

Когато съм навън, всичко там е мрачно -

мрачно, дори навън да е хубав слънчев ден.

Не знам защо и се чувствам някак тъжно,

някак излъган - в плен на нещо да съм обречен.

 

Знам, не трябва мой приятел да е самотата,

нито страхът, нито нощта и мракът.

Но, не виждам изход, не съществува любовта

и знам, че не трябва да мисля така.

 

Казват, че всичко навън е толкова хубаво -

всичко това съм го слушал от всеки човек.

Но чувствам друго и мисля дрезгаво -

как за мойте болки да намеря лек.

 

Сам съм, самотата оставя своя отпечатък -

дали ще реализирам това, що в мен е скрито.

Животът ще ми даде ли сили да продължа нататък,

или скоро ще ме постави под свое иго.

 

06 май 2003 год

 

 

Можете да видите клипа към текста на този адрес: http://vbox7.com/play:867f50c8 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Алексов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...