Nov 25, 2009, 10:30 AM

Самота 

  Poetry » Other
793 0 0
"Самота"
Сам с моята съдба и стая празна,
забравен от приятели, забравен от любов.
Седя в ъгъла тихо там в тишината,
борещ се за глътка дъх, да остана жив.
Самотата... ох, тази моя самота -
бавно ме убива, не ми дава мира.
След време това ще е само празнота,
не лекувана лесно рана в моята душа.
Чувствам се безсилен, някак привлечен -
в тази моя празна на обич стая.
Продължавам тайно да се моля, да съм спасен - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Алексов All rights reserved.

Random works
: ??:??