Самота
Свито в ъгъла стои
малко дрипаво дете,
със сълзи на очите
тихо на Бог се молеше:
Дядо Боже, подари ми
майчина и бащина любов,
че в живота никого си нямам,
останах сам само.
Нямам си ни братче, ни сестрица,
с които да играя през деня,
в очите няма и искрица
има само болка и тъга.
Нямам си и топла къща,
в която вечер да се прибера,
тревата винаги ме приютява -
моята постеля е в нощта.
Листата са ми одеяло,
което топли ме до сутринта,
а лъчите на луната са пазачът,
който наблюдава ме, докато спя.
В навечерието на Рождество Христово,
когато, казват, стават чудеса
от сърце те моля, подари ми
дом, майка и баща!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любка Момчилова Todos los derechos reservados
