Самота

24 дек. 2011 г., 23:46

Поэзия

1047 1 2

Свито в ъгъла стои

малко дрипаво дете,

със сълзи на очите

тихо на Бог се молеше:

Дядо Боже, подари ми

майчина и бащина любов,

че в живота никого си нямам,

останах сам само.

Нямам си ни братче, ни сестрица,

с които да играя през деня,

в очите няма и искрица

има само болка и тъга.

Нямам си и топла къща,

в която вечер да се прибера,

тревата винаги ме приютява -

моята постеля е в нощта.

Листата са ми одеяло,

което топли ме до сутринта,

а лъчите на луната са пазачът,

който наблюдава ме, докато спя.

В навечерието на Рождество Христово,

когато, казват, стават чудеса

от сърце те моля, подари ми

дом, майка и баща!