11 dic 2009, 0:29

Самота 

  Poesía » De amor
557 0 0
Самота
Самотата бавно ме убива.
Рея се безцелно в мрака.
Душата е пустиня,
а сърцето - повехнало цвете.
Тръгна си, ала защо - не зная.
Без теб аз съм птица в пустиня.
Остана ти за мен един мираж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??