11 dic 2009, 0:29

Самота 

  Poesía » De amor
476 0 0

         Самота


Самотата бавно ме убива.

Рея се безцелно в мрака. 

Душата е  пустиня, 

а сърцето - повехнало цвете.


Тръгна си, ала защо - не зная. 

Без теб аз съм птица в пустиня.

Остана ти за мен един мираж.  

 

            

© Веселина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??