11.12.2009 г., 0:29 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
474 0 0

         Самота


Самотата бавно ме убива.

Рея се безцелно в мрака. 

Душата е  пустиня, 

а сърцето - повехнало цвете.


Тръгна си, ала защо - не зная. 

Без теб аз съм птица в пустиня.

Остана ти за мен един мираж.  

 

            

© Веселина Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??