Dec 11, 2009, 12:29 AM

Самота 

  Poetry » Love
477 0 0

         Самота


Самотата бавно ме убива.

Рея се безцелно в мрака. 

Душата е  пустиня, 

а сърцето - повехнало цвете.


Тръгна си, ала защо - не зная. 

Без теб аз съм птица в пустиня.

Остана ти за мен един мираж.  

 

            

© Веселина Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??