5 mar 2009, 21:28

Самота 

  Poesía
687 0 1

Душата ми е сам-самичка.

Тук няма никой

... тъмнина.

Останах гол

... не чувствам нищо,

освен студена самота.

 

Очите ми ги няма.

Где са?

Навярно там, на някой друм.

Очакват да те зърнат само.

Да видят твоя лик

                               за миг...

 

Ушите ми ги няма.

Где са?

Да слушат твоите слова,

копнеят някъде отново...

Не чуват -

липсва благо слово.

 

Нозете ми ги няма... те

навярно с моите ръце

теб търсят, за да те докоснат...

Къде е моето сърце...?

 

Потънах в теб - изгубих всичко.

Сега ме няма. Няма как...

И теб. Отново теб те няма.

Тук няма никой...

... мрак.

 

 

 

 

© Станислав Камберов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??