Самота
937
0
1
Душата ми е сам-самичка.
Тук няма никой
... тъмнина.
Останах гол
... не чувствам нищо,
освен студена самота.
Очите ми ги няма.
Где са?
Навярно там, на някой друм.
Очакват да те зърнат само.
Да видят твоя лик
за миг...
Ушите ми ги няма.
Где са?
Да слушат твоите слова,
копнеят някъде отново...
Не чуват -
липсва благо слово.
Нозете ми ги няма... те
навярно с моите ръце
теб търсят, за да те докоснат...
Къде е моето сърце...?
Потънах в теб - изгубих всичко.
Сега ме няма. Няма как...
И теб. Отново теб те няма.
Тук няма никой...
... мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Камберов Всички права запазени
