Самота

2 oct 2011, 16:34

Poesía » Versos blancos

751 0 2

Не искам твоята милостиня.

Тя е изпросена близост.

Аз искам топла сълза.

Изтръгната от дълбоката тайна на душата ти.

Поемам кръста си - отново ще избягаш.

Пак ще съм сама с изгрева.

В мълчанието ще скрия пулсиращата болка.

Не ме разбра. Все така.

Остава празното очакване -

единствен гост с дебнещата самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Vikkk (Виктор Георгиев)

2011-10-02T22:35:52+03:00

Това е любов като моята Бих я оприличил с бяла роза - символ на истинката любов.
marie1 (Мария Маринова)

2011-10-02T18:38:38+03:00

Такава е истинската любов...на инат и въпреки всичко! Поздрав!