Не искам твоята милостиня.
Тя е изпросена близост.
Аз искам топла сълза.
Изтръгната от дълбоката тайна на душата ти.
Поемам кръста си - отново ще избягаш.
Пак ще съм сама с изгрева.
В мълчанието ще скрия пулсиращата болка.
Не ме разбра. Все така.
Остава празното очакване -
единствен гост с дебнещата самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados
Бих я оприличил с бяла роза - символ на истинката любов.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
