Не искам твоята милостиня.
Тя е изпросена близост.
Аз искам топла сълза.
Изтръгната от дълбоката тайна на душата ти.
Поемам кръста си - отново ще избягаш.
Пак ще съм сама с изгрева.
В мълчанието ще скрия пулсиращата болка.
Не ме разбра. Все така.
Остава празното очакване -
единствен гост с дебнещата самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados
Бих я оприличил с бяла роза - символ на истинката любов.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
