siana77 (Сиана Петкова)
75 1
Oct 2, 2011, 4:34 PM

Самота 

  Poetry » White poetry
749 0 2

Не искам твоята милостиня.

Тя е изпросена близост.

Аз искам топла сълза.

Изтръгната от дълбоката тайна на душата ти.

Поемам кръста си - отново ще избягаш.

Пак ще съм сама с изгрева.

В мълчанието ще скрия пулсиращата болка.

Не ме разбра. Все така.

Остава празното очакване -

единствен гост с дебнещата самота.

© Сиана Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е любов като моята Бих я оприличил с бяла роза - символ на истинката любов.
  • Такава е истинската любов...на инат и въпреки всичко! Поздрав!
Random works
: ??:??