2 окт. 2011 г., 16:34

Самота 

  Поэзия » Белые стихи
752 0 2

Не искам твоята милостиня.

Тя е изпросена близост.

Аз искам топла сълза.

Изтръгната от дълбоката тайна на душата ти.

Поемам кръста си - отново ще избягаш.

Пак ще съм сама с изгрева.

В мълчанието ще скрия пулсиращата болка.

Не ме разбра. Все така.

Остава празното очакване -

единствен гост с дебнещата самота.

© Сиана Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е любов като моята Бих я оприличил с бяла роза - символ на истинката любов.
  • Такава е истинската любов...на инат и въпреки всичко! Поздрав!
Предложения
: ??:??