15 sept 2011, 19:41

Самота 

  Poesía » Otra
617 0 2

Вълни солени и нежна коприна,

с дъх на Нея и много залези -

посветих на мечтите си.

Не искам пак да се събуждам,

не искам пак да се съмнявам,

не искам да се заблуждавам

и да разделя мига с друг…

Оставам вярна на себе си:

обичам красотата, а болката…

и светлината подреждат хаоса в мен!

 

© Сара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, болката държи ни живи, но моята граничи с отчаянието, а надеждата, красотата и музиката ме държат на повърхността.
    Светъл поздрав!
  • болката ни държи живи...а красотата
    е спасение...Сара, харесвам искренността
    на стиховете ти, съдечно..
Propuestas
: ??:??