15 сент. 2011 г., 19:41

Самота

842 0 2

Вълни солени и нежна коприна,

с дъх на Нея и много залези -

посветих на мечтите си.

Не искам пак да се събуждам,

не искам пак да се съмнявам,

не искам да се заблуждавам

и да разделя мига с друг…

Оставам вярна на себе си:

обичам красотата, а болката…

и светлината подреждат хаоса в мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, болката държи ни живи, но моята граничи с отчаянието, а надеждата, красотата и музиката ме държат на повърхността.
    Светъл поздрав!
  • болката ни държи живи...а красотата
    е спасение...Сара, харесвам искренността
    на стиховете ти, съдечно..

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...