15.09.2011 г., 19:41

Самота

837 0 2

Вълни солени и нежна коприна,

с дъх на Нея и много залези -

посветих на мечтите си.

Не искам пак да се събуждам,

не искам пак да се съмнявам,

не искам да се заблуждавам

и да разделя мига с друг…

Оставам вярна на себе си:

обичам красотата, а болката…

и светлината подреждат хаоса в мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, болката държи ни живи, но моята граничи с отчаянието, а надеждата, красотата и музиката ме държат на повърхността.
    Светъл поздрав!
  • болката ни държи живи...а красотата
    е спасение...Сара, харесвам искренността
    на стиховете ти, съдечно..

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...