Sep 15, 2011, 7:41 PM

Самота 

  Poetry » Other
579 0 2

Вълни солени и нежна коприна,

с дъх на Нея и много залези -

посветих на мечтите си.

Не искам пак да се събуждам,

не искам пак да се съмнявам,

не искам да се заблуждавам

и да разделя мига с друг…

Оставам вярна на себе си:

обичам красотата, а болката…

и светлината подреждат хаоса в мен!

 

© Сара All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, болката държи ни живи, но моята граничи с отчаянието, а надеждата, красотата и музиката ме държат на повърхността.
    Светъл поздрав!
  • болката ни държи живи...а красотата
    е спасение...Сара, харесвам искренността
    на стиховете ти, съдечно..
Random works
: ??:??