6 dic 2009, 0:35

Самота

Poesía » Otra

1.2K 0 1

Самота
Да хлопнеш входа на сърцето си и всички прозорци да покриеш,
да топлиш с дъх студен ръцете си и в някой тъмен ъгъл да се скриеш.
Да ти е страшно нямо и горчиво от болката да бъдеш сам в сърцето си.
Да разговаряш тъжно, мълчаливо, единствено с очите си, попили сълзите на огледалото, изтрили най-горещия ти грях.
Да виждаш всичко, дори началото. Началото на Самотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

decarabia (Красимира Петровская)

Важно е бързо да видиш края,края на самотата! Горе главата! Всички сме сами,сами със себе си..

2009-12-06T01:36:28+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0