6 dic 2009, 0:35

Самота

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

                                          Самота
Да хлопнеш входа на сърцето си и всички прозорци да покриеш,
да топлиш с дъх студен ръцете си и в някой тъмен ъгъл да се скриеш.
Да ти е страшно нямо и горчиво от болката да бъдеш сам в сърцето си.
Да разговаряш тъжно, мълчаливо, единствено с очите си, попили сълзите на огледалото, изтрили най-горещия ти грях.
Да виждаш всичко, дори началото. Началото на Самотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преслава Чернаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...