Самота
Да хлопнеш входа на сърцето си и всички прозорци да покриеш,
да топлиш с дъх студен ръцете си и в някой тъмен ъгъл да се скриеш.
Да ти е страшно нямо и горчиво от болката да бъдеш сам в сърцето си.
Да разговаряш тъжно, мълчаливо, единствено с очите си, попили сълзите на огледалото, изтрили най-горещия ти грях.
Да виждаш всичко, дори началото. Началото на Самотата...
© Преслава Чернаева All rights reserved.