Самота
807
0
3
Самота
Поисках пак да те намеря,
но случих на заключена врата
и само споменът във мен трепери -
студено му е в тая самота.
Помислих, че съм те забравила -
чертите ти се губеха в мъгла,
но стъпих в нашето скривалище
и миналото пак ме връхлетя.
Погладих с пръсти грешното ни ложе
и в дланите ми вля се празнота.
Заридах тихо, цялата треперех -
студено беше в тая самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пенка Станева Todos los derechos reservados
