Самота
809
0
3
Самота
Поисках пак да те намеря,
но случих на заключена врата
и само споменът във мен трепери -
студено му е в тая самота.
Помислих, че съм те забравила -
чертите ти се губеха в мъгла,
но стъпих в нашето скривалище
и миналото пак ме връхлетя.
Погладих с пръсти грешното ни ложе
и в дланите ми вля се празнота.
Заридах тихо, цялата треперех -
студено беше в тая самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Станева Всички права запазени
