Самота

Kasch (Зл Павлова)
95 11

30 nov 2005, 13:41

Poesía

639 0 0

Събуждах се хиляди пъти,

а тебе те няма до мен,

сънят избяга далече

и очите вече са ясни

а ти си някъде в мрака

и леглото така е студено

аз продължавам да чакам

и притискам длани смутено.

Болезнено парят сълзите,

дошли без да бъдат поканени

навън е толкова тихо

дърветата явно заспали са

дори коли не боботят

не се чува звук от сирена

навярно и те не работят...

Може би в тишина съм родена...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.