Nov 30, 2005, 1:41 PM

Самота 

  Poetry
725 0 0
Събуждах се хиляди пъти,
а тебе те няма до мен,
сънят избяга далече
и очите вече са ясни
а ти си някъде в мрака
и леглото така е студено
аз продължавам да чакам
и притискам длани смутено.
Болезнено парят сълзите,
дошли без да бъдат поканени
навън е толкова тихо
дърветата явно заспали са ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??