Самота
703
0
0
САМОТА
Самотна съм сред музика и звуци,
самотна съм дори без тишина.
По пътя на душата ми скрибуца
файтонът на безлична тъмнина.
До масата стоя, треперя в треска
и чувствам само черна пустота.
Очите ми във морен поглед бляскат,
препълнени със жар и самота.
Прозира в тях тъгата безнадеждна
и болката в най-яркия си цвят.
Прозира в тях животът ми метежен,
натрупал в себе си злини и хлад.
И кой ли път нагоре да открия
към щастие, към вечното дори,
но може би ще трябва да отпия
от всичко земно, всичко що боли!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados
