САМОТА

Самотна съм сред музика и звуци,

самотна съм дори без тишина.

По пътя на душата ми скрибуца

файтонът на безлична тъмнина.

До масата стоя, треперя в треска

и чувствам само черна пустота.

Очите ми във морен поглед бляскат,

препълнени със жар и самота.

Прозира в тях тъгата безнадеждна

и болката в най-яркия си цвят.

Прозира в тях животът ми метежен,

натрупал в себе си злини и хлад.

И кой ли път нагоре да открия

към щастие, към вечното дори,

но може би ще трябва да отпия

от всичко земно, всичко що боли!