Самота
697
0
0
САМОТА
Самотна съм сред музика и звуци,
самотна съм дори без тишина.
По пътя на душата ми скрибуца
файтонът на безлична тъмнина.
До масата стоя, треперя в треска
и чувствам само черна пустота.
Очите ми във морен поглед бляскат,
препълнени със жар и самота.
Прозира в тях тъгата безнадеждна
и болката в най-яркия си цвят.
Прозира в тях животът ми метежен,
натрупал в себе си злини и хлад.
И кой ли път нагоре да открия
към щастие, към вечното дори,
но може би ще трябва да отпия
от всичко земно, всичко що боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сафия Сандерс Всички права запазени
