16 mar 2012, 22:51

Самота

538 0 1

Стоя сама в тази къща,   

с изплакани очи от самота.     

Мечти, илюзии връхлитат 

и стене моята душа.   

 

Бях малка и невинна, 

с мечти, надежди за любов. 

Пораснах и загубих се в живота,

все чакаща изпепеляваща любов.

                                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За толкова млад човек не отива да е самотен.Усмихни се на Слънцето,извикай Радостта и бъди щастлива!А мечтите и любовта ще дойдат без съмнение.Успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...