16.03.2012 г., 22:51

Самота

541 0 1

Стоя сама в тази къща,   

с изплакани очи от самота.     

Мечти, илюзии връхлитат 

и стене моята душа.   

 

Бях малка и невинна, 

с мечти, надежди за любов. 

Пораснах и загубих се в живота,

все чакаща изпепеляваща любов.

                                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За толкова млад човек не отива да е самотен.Усмихни се на Слънцето,извикай Радостта и бъди щастлива!А мечтите и любовта ще дойдат без съмнение.Успех!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...