16 мар. 2012 г., 22:51

Самота

539 0 1

Стоя сама в тази къща,   

с изплакани очи от самота.     

Мечти, илюзии връхлитат 

и стене моята душа.   

 

Бях малка и невинна, 

с мечти, надежди за любов. 

Пораснах и загубих се в живота,

все чакаща изпепеляваща любов.

                                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За толкова млад човек не отива да е самотен.Усмихни се на Слънцето,извикай Радостта и бъди щастлива!А мечтите и любовта ще дойдат без съмнение.Успех!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...