Самота
В мисли вечно денят ми минава
и през нощите пак не заспивам.
От години така се получава,
самотата бавно ме убива.
Сутрин ме събужда тишината,
целуват ме на слънцето лъчите,
докосва ме със плат чаршафа,
с вода ще погаля и очите.
Клаксон вън ме поздравява,
цветята сладко ми говорят...
Аромата на кафе навява
вятърът в белия прозорец.
Все така живея - ден и нощ
флиртувам си със всичко.
Повярвайте, не знам защо,
а пък и не искам нищо,
освен събуждането сутрин
да ми е от любими хора -
от неговите топли устни
и децата, тичащи из двора.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс Маринова Todos los derechos reservados
