AJIEKC (Алекс Маринова)
20 20
29 mar 2012, 23:27

Самота 

  Poesía » Del paisaje
553 0 5

В мисли вечно денят ми минава

и през нощите пак не заспивам. 

От години така се получава, 

самотата бавно ме убива. 

 

Сутрин ме събужда тишината, 

целуват ме на слънцето лъчите, 

докосва ме със плат чаршафа, 

с вода ще погаля и очите.

 

Клаксон вън ме поздравява,

цветята сладко ми говорят... 

Аромата на кафе навява

вятърът в белия прозорец. 

 

Все така живея - ден и нощ

флиртувам си със всичко. 

Повярвайте, не знам защо, 

а пък и не искам нищо,

 

освен събуждането сутрин

да ми е от любими хора - 

от неговите топли устни

и децата, тичащи из двора. 

 

 

© Алекс Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не е лош стиха, просто това ,че е написан за хора вместо изживян отнема от силата му. Успех
  • Предполагам стихчето ви е развълнувало,но нека поясня,че не съм сама,омъжена съм,при това с дете,имам близки и приятели.
    Просто тази творба я написах вдъхновена от живота на самотните хора.
    Благодаря за пожеланията,успех и на вас!
  • На младите хора им тряба любов,а не самота.Но понякога човек иска да я повика при себе си,да остане насаме с нея,да си направи някаква равносметка.Но нека Алеск при Вас тази самота не остане за дълго.Мислете си за хубави неща,заспивайте с тях,за да избяга по-бързо тази самота,която ви измъчва.Вие сте толкова млада,вземете от живота това което ви липсва и тогава ще почуствате топлите лъчи на слънцето.Желая Ви успех!
  • Предложението си го бива,г-н Пенков,но мисля да се въждържа - омъжена съм! Съжалявам!
  • Маринова, да си сам в самотата си не е полезно. Ела да те гушна и ще станем двама.
Propuestas
: ??:??